Самота

Няма те, а всъщност тук си, аз те виждам пред мен, чувствам твоя дъх и твоите устни върху моето лице. Няма те, а дланите отново парят, ти докосна ги в нощта, от ръцете ти изящни блика нежност, топлина. Няма те, сега е тъмно, мрачно е се

Няма те, а всъщност тук си,
аз те виждам пред мен,
чувствам твоя дъх и твоите устни
върху моето лице.

Няма те, а дланите отново парят,
ти докосна ги в нощта,
от ръцете ти изящни
блика нежност, топлина.

Няма те, сега е тъмно,
мрачно е сега около мен
и във мрака твоите очи проблясват
за да стоплят моето сърце.

Няма те, сега е тихо,
няма го и онзи аромат
дето нявга в мен събуждаше
любовта към теб и този свят.

Няма те, сега далеч си,
липсва твоят шепот, твоят смях,
токчетата пак не тракат
бавно те към моята врата.

Няма те, умирам бавно
давя се във мъка, самота
и душата ми сега отлита,
за да търси теб и любовта.
Автор: Александър Ненов